ГОСПОДИ,
НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО.
За никого и за нищо вече не ми стига.
Захлупват ме думите като лавина,
като отприщена речна дига.
И заплитат ме лепкави паяци във интриги,
във ъгли, в мрачини полудели
и остава ми силица малка нищожна
да изпъна гърба си, утрото да застеля.
Да си открадна зрънце мъничко време,
което все някога да ме разлисти.
Господи, не ми стига времето
да се прекръстя и да се пречистя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар