ТАТКО МЕ ВДИГНА НА РЪЦЕ
високо до слънцето
и ме сложи на детската седалка
пред себе си,
която беше направил специално за мен.
Татко ме вози на колелото,
върти педалите на земното кълбо
и косата ми се ветрее
като къдрава огнена комета.
Татко набира скорост по равното
и зад нас се сипят слънчеви искри.
А аз се смея и натискам клаксона,
и улицата – цялата – се смее…
Татко кара колелото си без мен.
Върти педалите на земното кълбо,
набира скорост и поема по Млечния път.
Изгуби се там, на завоя,
между Голямата и Малката мечка,
и стана мигаща, светеща точка,
на която има детска седалка
за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар