ПРИСЕДНАЛА КРАЙ МЛЕЧНИЯ ПЪТ,
мама чака да се върне татко,
целият накапан със звезди.
Боядисвал е със четка пак
тавана на небето.
Навярно Господ не може
без майстор
и го е назначил за постоянно.
Няма да се върне никога вече
да белоса старата ни къща,
да окоси ливадата
и портата да стегне.
Много рано си отиде татко.
Сега е в къщата си под тревата
и коренчето на билката дои,
за да направи лек за своите рани.
А мама мислеше,
че пак къртицата
е прегризала цветята във градината
и само буренът нахален се поклаща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар