ОТ ДЪНОТО НА УЛИЦАТА НИ НАРЪФАНА
с раздрънкана каруца вехтошарят иде.
Гласът му е пресипнал и обветрен, и разцъфнал,
а кончето едва нозете гладно сприда.
Аз тичам полозите да пребъркам бързо,
защото зная, че срещу едно яйце,
той вафличка ще ми даде, локум на клечка
или бонбони, шарено петле…
Изяла всичко лакомо, до трошка,
очаквам вечер баба да изсипе клетви и закани.
Защо не снасят пустите кокошки?
Ох, пипката! Ох, пипката дано ги хване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар