30 август 2011 г., с.4 Първолета Маджарска от Перник гостува на "Aрт"

https://www.stovesti.info/uploads/Arhiv_2010/1314645782_202.pdf

Първолета Маджарска от Перник гостува на "Aрт"
С пожелание за "Слънце и попътен вятър!" Първолета Маджарска изпрати за читателите на Арт-изданието на "100 вести" няколко стихотворения.Родена е на 4 август 1955 г. в град Радомир.Завършила е българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителски институт - Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник”. Била е кореспондент на в. “Струма”.От 1997 година е уредник в галерия “АРТ салон” - Общински комплекс "Дворец на културата" - Перник.Заедно с Красимира Зафирова участва в 31-то честване на "Радкови вечери на поезията", организирано от Междурепубли-канската общност за културна и просветна дейност в Югославия /Биело поле, 2001/. Печели редица престижни награди на нацио-нални и международни поетични конкурси. Нейни стихове са пре-веждани на английски, сърбохърватски и на руски език в сборника “Духовные мосты” (1998 г.). Има публикации в сп. “Пламък”, “Везни”, “Жажда”, “Струма”, “Ирин Пирин”..., във в. “Литературен форум”, “Новият Пулс”, “Учителско дело”..., в поетичните антологии “Насаме с времето”/1999/, Антология на конкурса “Пенчо Славейков”, “SMS_поезия”/ 2004 и 2007/, “Още стихове за вечните неща” – Шивачево /2006/, “Между въздишките на пеперудите” – Шумен /2007/, “В полите на Витоша” /2007/, “Кулски поетичен панаир” /2007/, „Трявна 2008”, “Мелнишки вечери на поезията” /2009/ и други. Автор е на стихосбирките: “Ангел с ахилесова пета”, “Живей сега”, “Детето плаче като Бог” и “Ще се видим в Рая”. Съставител е на антологиите „Галерия към слънцето” /80 стихотворения и поеми за Перник/ и “Духът, който ни сродява”.

Аз съм принцесата със граховото зърно

АЗ СЪМ ПРИНЦЕСАТА СЪС ГРАХОВОТО ЗЪРНО,
която неспокойно спи, живее и будува.
Трънчето се е забило
в босата пета на мислите ми
и накуцвам от маските на враговете
и солени думи.
Прегърни ме!
Студено ми е.
От самота зъзна.
Стълбовете са онемели –
с очи от некролози –
и по тях се стича майчина сълза.

Аз съм принцесата със граховото зърно,
която неспокойно спи, живее и будува.
Трънчето се е забило
в босата пета на мислите ми
и накуцвам от солени думи
и маски на приятели.

Дюните се излежават

ДЮНИТЕ СЕ ИЗЛЕЖАВАТ
във леглата си от злато
с дрехи, тъкани от ята на птици.
Залезът седи на пясъка
и кърпи с вятър
вехтата си шапка.
От черупката на мидата
пия вълните
и по шията се стичат
жадни капки.
Бисерче мъждука
в шепата на брега
и вълните го подхвърлят
като песъчинка.

Дявол и светица

ЖЕНИТЕ ЗАД ГЪРБА Й СЪСКАТ ДИВО.
Мъжетес вълча страст я преоткриват
.А тя – между небето и земята,
тревожи още този необятен,
безгрешен свят.
Но в тялото й стройно
напира нещо силно, непристойно...
В душата й светулка малка свети.
Жадува смях, приятелства, конфети...

Не духайте светулката, законни
и строги хора
с принципи изконни!
Жена е тя.
Самата е светило.
Под дрехата си
две слънца е скрила...

Зограф изкусен, зная,
ще я срещне
и нейните сълзи
и обич грешна
ще възкреси със божия искрица
в една икона – дявол и светица.

Измисли си приказка

ИЗМИСЛИ СИ ПРИКАЗКА.
Приказка си измисли,
за да избягаш от мрачните мисли,
да се шмугнеш под дълбоки вълни,
преди слънцето да се разлисти.
Подари си една мечта.
Мечта си подари,
колкото и да е фантастична.
Избери си една звезда –
опашата и мелодична.
Но се влей във живота струйно.
На гърба на вълната се дръж.
Измисли си приказка буйна –
солена приказка за мъж.

Любовта е хляб

ЛЮБОВТА Е ХЛЯБ,
изпеченв пещта на сърцата ни,
златист
като избухналов утрото слънце,
вкусен
като майчино мляко...
Любовта е хляб,
който не се купува...
Трябва сам
да хвърлиш зърната,
да ожънеш класовете,
да смелеш житото
и от свещеното брашно
да замесиш хляб,
хляб за двама...


Лятото е узрял плод

ЛЯТОТО Е УЗРЯЛ ПЛОД,
който изяждам с наслада,
а костилките-дни
засявам на двора.
Лятото сме аз и ти –
напращяла диня,к
оято се търкаля във нощта...

На всяка котка рецитира стихове

НА ВСЯКА КОТКА РЕЦИТИРА СТИХОВЕ,
измервайки града с пияно тяло.
Бакшиш оставил
в ресторанти стихнали
на сервитьорките със глас опален.
Завръща се по бузите с червило,
със смях пари на маса
разсъбличал,
стопили се в разлети чаши вино.
Сред пепел от угарки
се развличал.

Приятели го търсят след заплата.
В останалото време са заети,
затворили със катинар душата
пред просещата шапка на поета.
Когато все пак вкъщи се прибира
без грош,
но с вратовръзката, и блед,
законната съпруга реагира,
сукалчето приспала с празна гръд.
Той гузен ляга, малките целува.
Каквото му говорят, не разбира.
Най-много ористта си да напсува
и в сънищата пак да рецитира...

Бебче с бебифонче

Аз съм бебчето-звезда на мама,
сладкото, ухаещо бонбонче.
Щом загукам сутрин рано-рано,
чуват ме навред по бебифонче.
Стават бързо всички да ме видят.
Памперса и дрехите ми сменят.
Хранят ме и после пак ме гиздят.
Вече съм щастлива и засмяна.
Мама слага ме в една количка.
Тръгвам с нея важно на разходка.
Всички близки много ме обичкат,
ласкаво, загрижено ме коткат.
Носят меки, шарени играчки –з
алъгалки и дрънкалки малки.
Иска ми се вече да подскачам,
но съм още сладичка близалка.
Във коритото с краченца риткам.
Правя вятър, махам със ръчички.
Грея като слънчице зад облак,
като малка песнопойна птичка.

Аз съм бебчето-звезда на мама,
сладкото, ухаещо бонбонче.
Будна съм и гукам рано-рано.
Всички слушат моето бебифонче.