Списание „Картини с думи и багри”, брой 4/2019, с.15

http://gabriell-e-lit.com/p-izdatelstvo/spisanie/spisanie-4-2019.pdf

http://gabriell-e-lit.com/p-izdatelst…/…/spisanie-4-2019.pdf
Списание „Картини с думи и багри”, брой 4/2019, с.15

ВРЕМЕТО НЕ СТИГА

ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА

ГОСПОДИ,НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО...
За никого и за нищо вече не ми стига.
Захлупват ме думите като лавина,
като отприщена речна дига.

И заплитат ме лепкави паяци във интриги,
във ъгли, в мрачини полудели
и остава ми силица малка нищожна
да изпъна гърба си, утрото да застеля.
Да си открадна зрънце мъничко време,
което все някога да ме разлисти.
Господи, не ми стига времето
да се прекръстя и да се пречистя.

ПО МЕСЕЧИНА

По месечина дядо се завръща,
за да огледа нивите, пчелина и обора.
Сто пъти рухна неговата стара къща,
откакто в нея вече не живеят хора.
Полазиха я, избуяха бурени и кореняци,
оплетоха наоколо редици жилав плет.
И паяжините навред разрошиха мустаци.
Нападнаха я дървояди –
дървен кош със смет.

По месечина дядо,старият, се връща.
До снимката на баба има кътче горе.
Не е това, не е онази,неговата къща.
Не са онези нивите и стоката в обора.

Но, мисля си, дорде живее споменът за дядо.
Дорде духът му вампирясал нивите обхожда,
ще се възражда тази, скътана в сърцето клада,
и ще гори и на децата в неродените им рожби.

ЕДНА ПАЯЖИНА СЕ СПУСКА ОТ НЕБЕТО
Бавно,
бавно,
почти незабележимо.
Все по-ясно я виждам
Все по-ясно я виждам...
Стълбица плете невидима,
проклета...
Господ ми я пуска плавно,
за да прибере душата ми
отчаяна
на своята планета.