© Първолета Маджарска

https://liternet.bg/publish26/pyrvoleta-madzharska/index.html

* * *

web

Без време си отиде баба
и с нея сякаш свърши детството.

Съзрях и станах по-голяма.
Пороят глинен някъде отнесе
и камъните речни пред чешмата,
оваля ги със пясъчните наноси.

И цялото небе над нивите заплака -
кората им изтри и изравни земята,
в която камъкът затрупа баба.

И с нея сякаш свърши детството.

© Първолета Маджарска=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2020, № 3 (244)

* * *

web

В селото
гласът ти се удавя в тишината.
Безлюдие и празнота.
Широк мегдан -
да заиграеш хоро,
земята да потрепери.

Но само старци -
окуцели от работа,
оглушели от самота.
Изпълзяват от време на време
от къщите си,
като охлюви след дъжд -
да оставят следа.
Да се поразтъпчат.
Да докажат на себе си
и на другите,
че все още са живи

До мегдана - на раздумка.
До чешмата - за вода.
Тук имат смисъл
само две неща
насъщни -
хляб и раздумка.
Хляб и вода.

В селото
гласът ти се удавя
в тишината.
Безлюдие и празнота.

© Първолета Маджарска=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2020, № 3 (244)